ДЕЯТЕЛИ
Константин Миладинов
Константин Христов Миладинов е роден в Струга през 1830 г. в семейството на майстора грънчар Христо Миладинов и Султана Миладинова. Първоначално учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш, а през 1844/1849 г. в гръцката гимназия в Янина. Учителства в с. Търново, Битолско. През октомври 1849 г. следва в Атинския университет, прекъсва през 1852 г. и заминава в Зографския манастир. При архимандрит Партений изучава „славяноруска граматика”. През 1852 г. заема мястото на главен учител на брат си Д. Миладинов в с. Магарево.
През 1856–1860 учи в Одеса, Киев и Москва. Следва славянска филология в Московския университет до лятото на 1860 г. Тук се сближава с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Васил Попович, Райко Жинзифов, Константин Станишев, Сава Филаретов и други от учещите там българи. Участва в учредяването на Българската дружина „Братски труд”, в чийто едноименен орган публикува стихотворения. Поддържа кореспонденция Г. С. Раковски.
През 1860 г. пристига във Виена, свързва се с епископ Щросмайер, отсяда в Дяковската обител и подготвя фолклорния сборник за печат. През юни 1861 в Загреб, в печатницата на А. Якич, излиза сборникът „Български народни песни”. К. Миладинов тръгва за Цариград да помогне на арестувания си брат Димитър. Той също е арестуван през август с.г. Заедно с брат си Димитър умира в Цариградския затвор през януари 1862 г.